Първият синоним на думата образование е просвета. Можем да свържем тази дума със светлината. Или да отидем по-далеч – да образоваш, означава да просветиш. А да просветиш някого като ученик, означава да му дадеш светлина – светлина за съзнанието му, за да отвори сетивата си за знание, което ще му бъде нужно. Знание, което има смисъл. Знание, с което ще направи живота си по-добър, по-смислен за самия себе си.

Малко са хората, които сами са намерили пътя към знанието. По-голямата част от успешните хора са получили тласък към знанието, станали са търсачи благодарение на съдбата да ги срещне с правилния учител. Така са развили себе си, изградили са ценности и са станали за някого друг полезни, на когото са дали нов тласък.

Говорим за смисъла на образованието. Ако образованието е самоцелно, ако зад него се крие само образът на модерния дигитален и иновативен свят, без да има следващ някой, който дава тласък, то това не е просвета.

Времето диктува необходимостта от дигитално и модерно иновативно образование.

Но по-силно от всякога времето диктува необходимостта от онзи учител – будител, който променя съдби, като мотивира, като подкрепя, като приема и показва персонална грижа, онзи учител, който дава следващия тласък.

Времето, в което творим като учители, е повече от предизвикателство, защото ни среща с различно поколение деца. Това време изисква от съвременния учител да променя и развива себе си повече от всякога. Не да получи пореден сертификат, а реално да придобие необходимите меки умения – уменията на 21. век.

Изследванията на развитието на личността говорят за поколения X, Y, Z. Последното поколение е за родените в периода 1997г. – 2012 г. и се оценява като дигиталното поколение. Вече се говори за поколението Алфа и тук са родените от 2012 до 2024 г.

Това е първото поколение, което е израснало изцяло в новия век, а също и най-материално обезпеченото и технологично грамотното в историята на човечеството.

Безспорно технологиите или по-точно бързото развитие на начина, по който хората общуват и взаимодействат, са формиращ поколенията фактор.

В инфографики на McCrindle се виждат основните разлики в поколенията от Тихото поколение досега. Агенцията обобщава Милениълите като „уверени“, Z-ърите като „състезатели“, а „Alpha“ поколението като „вземащи решения“.
/ Източник: McCrindle, https://www.karieri.bg /

Къде е мястото на учителя в менталния свят на новите поколения. Подготвени ли са учителите да предават смислени знания?! Готови ли са да учат и да променят себе си като личности, за да могат да въздействат и спомагат за израстването на новите поколения деца като уверени и устремени към лични постижения личности? Могат ли да дават тласък на новият тип деца? Могат ли съвременните учители да бъдат модел на ценности?

Времето диктува повече от всякога необходимостта от смисленост на всичко, което се прави в училище, а не на робуване на норми. То определя и ролята на учителя много повече от роля на преподавател. За всяко училище човечността на учителя ще има решаваща роля.

Анализите за ниво на образование, оценка на реформите в образованието, атестацията на учители по определени критерии, трупането на кредити, доказващи квалификация не могат да развият образованието и да му предадат смисленост, ако не се изгради мост между менталния свят на новите поколения деца и това, което е предвидено да получат като знания и умения в училището.

Този мост може да бъде изграден от две общности – от учителите и от родителите.

Този мост може да бъде здрав и подкрепящ само ако учители и родители следват общи ценности, общи принципи и взаимно уважават личността на детето.

Общност от родители и учители се създава в полза на детето. Такава общност може да има само ако едните учат от другите.

Ако като учители и родители следваме сентенцията на Сенека „Учейки другите, човек учи и себе си“, ако имаме желание да се променяме, ако сме готови да се освободим от егото да сме винаги прави, то тогава можем да имаме правото да даваме тласък на децата, на които имаме честта да бъдем учители и родители.

Духът на образованието е духът на учителя.

Съвременният учител не е само източник на знания и придобити дигитални и иновативни компетентности.

Съвременният учител трябва да е педагогически адекватен. Съвременният учител трябва добре да познава детската личност и нейните възрастови особености, както и добре да се адаптира към новия тип деца. А новият тип деца имат повече от всякога нужда от персонално разбиране, преди всичко, и персонално отношение. Те имат нужда от усещане за смисъл.

Учителят, както и родителят е важно да влязат в здравословна и функционална връзка с детето, така че да му служат като модел за подражание в бъдещите междуличностни и социално-професионални отношения.

Дали един учител е професионално компетентен и успешен, можем да съдим само по резултатите на неговите ученици.

Това е учител, който работи ефективно, който знае какво иска да постигне с учениците си, знае как да им го заяви и да ги поведе след себе си, знае как да проследи нивото на всяко дете и знае как да персонализира вниманието си към тези деца, които имат нужда от такова внимание.

В частни училища Образователни технологии™ се разработва Стандарт за персонално отношение и поемане на отговорност за успеваемостта и напредъка на всеки ученик.

Персоналното отношение към учениците е равно на грижа за техния напредък като общност в класа и за всеки ученик поотделно.

Персоналното отношение изисква преди всичко желание на преподавателя учениците му да постигат висок успех, като индикатор на неговата работа. Персоналното отношение е преди всичко загриженост към всеки ученик, ако среща трудности или има нужда от мотивация.

Персоналното отношение е свързано с отчетността на резултатите, анализ на работата на всеки ученик, търсене на съдействие от академичен мениджър, ментор или училищно ръководство и обратна връзка към родителите.

Персоналното отношение е свързано и с емпатия по отношение обучителни трудности, които срещат някои ученици.

Персоналното отношение изисква познаване особеностите на всеки ученик и отношението му към предмета. Тези учители създават подкрепяща и лична връзка с учениците, изграждат емоционално стабилна среда в класната стая и последователно откликват на социалните, емоционални и образователни нужди на учениците си.

Всичко това изисква преди планиране на реформи и въвеждане на иновации самите учители да се стремят към самоусъвършенстване в посока личностно развитие, висока емоционална зрялост, придобиване на нови умения за комуникация, мотивация и техники на учене по отношение на учениците. Умения, които са реално нужни и реално приложими от учителите.

Това може да бъде постигнато само ако учителят разбере своята роля като учител, просветител и будител. По друг начин казано, в персонализирането на образователната услуга за нас е водещ принципът „Успехът на учениците е личен успех на учителя“.

Постигането на това персонализиране допринася за откриване на силните страни и таланти на учениците. А това е главният смисъл на образованието, това е духът на образованието, който дава тласък. Дух, който не може без духа на онзи учител, призван да бъде учител.

Мария Амзина, основател на частни училища Образователни технологии™